ЕПИТАЛАМИИ В неделя вечер. Сватбата е на свършване. Побащима и помайчима повеждат младоженците за към брачната стая. Гостите се струпват наоколо и запречват пътя на младоженците. Хор Чемшир порти притворени стар побащим ще отвори, помайчима да затвори - щом с погледи оборени влезе двойката отбрана, влезе - чак за дозарана. Дето има за сбъдване, нека да се сбъдне тамо - да завършат двама само божието отсъдване днес тъй както и отколя, по обичай и по воля! Мъже Разстъпете се отсам, разстъпете се оттатък - ето го часът благатък, цял ден чаканий едвам. Всякой го от нази знай, всякой го от нази минал - че се бави е проклинал, а дошел - че няма край. Не пречете на това дето има тук да стане - и в милувки и в стенане, и в мълвеж и без мълва. Во което той се вий, во което тя се кърши - воля божия се върши - и от хора се не крий! То скрепено е с любов, и предяла означава, че живот един престава и започва други, нов. Моми Време има - нощ голяма. О, не бързайте така! Момци Хванали ръка в ръка, - те са дето бързат двама! Мъже Дето любят и ги любят, с времето си не играят. Време само тия губят, що цената му не знаят! Моми На другарки от венеца момко грабна цвят най-росен, но завяхна ще венеца - момку на челото носен. Тя венец е хубавила - о, не я от нас делете от другарки дружка мила, от венеца росно цвете! Жени Росен ли само цвят хубавее Или моминство радост е само Радост и хубост двойно пo грее момку на сърце, момку до рамо! Росно ливаде е за коситба - и без коситба вехне сиротно… Двойна е радост подир женитба зарад живели в младост самотно! Хор Мълчаливи и свенливи чакат нашта воля двама, - и свекърва до тях първа, и момина на чест мама. Ред сдвоете, отстъпете! Ако е за тежки дари - свекър дава и придава момин баща стари. Баща Обещал съм дар и дал съм, ето го на вас в ръцете. Бог да дава и придава на живота даровете. Свекър Исках дари, свата стари даде - ето го до сина! Бог да дава и придава нова дара догодина - дара нова мен обнова мъжка рожба син от сина! Стари От земя родени, ний орем земята и в недрата нейни сеем плодно семе майка на живота, тя го с обич свята къта и твори го до за рожба време. А роди ли - с рожба на света се хвали, радостна го милва все на златни скути, радва се, че вижда как и друг го гали, и му шепне мили думи ней нечути. Слънце рожба гали… Хубавей и зрее за живот - в живота за чест отредена в божията воля туй, което крее и вехне, да дойде нему тя на смена. Зрей и хубавее в зной на жалба жива и честта си в мъка на душата чака момата при майка, на слънцето нива - нивата за сърпа - мома за юнака! Рожби на земята, честта на земята тука, през живота, тя е чест и наша! Тия, що живеят в труд и обич свята - щастието тям им носи пълна чаша! Моми Вит се вие от Балкана, а Росица от полето; вият се досред път - дето кръст Росици Вит прехвана. Кръст прехвана и се слея дружно с нея да се леят, насаме да не копнеят, тя за него, той за нея. Пролетем да не лудуват, да не съхнат лятна пора - от сеитби и от хора зли навети да не чуват. Вит се вие от Балкана, а Росица от полето; туй, що искаше сърцето, то за обща радост стана! Жени Влизай с нова чест в живота, момне, и недей се вайка женска чест - да бъде майка - най-висока чест в живота. Ти си извор - момко жадник! В самотия извор гине, - покрай извор ли да мине и отмине в зноя жадник Извор щастие познава - жадник стан кога привие и от него се напие, и му благостта познава. Едно щасте друго сбира; две - за рожбата на трето, две - за рожба на сърцето двете то в едно събира. Нов живот се с него почва, - да е бистър, без утайка! Женска чест - да бъде майка а от майка свят се почва! Мъже В тайна свят започва да живей на ява - слънце го огрява и на път насочва към целта му права в пътя предуречен - вечно в пътя вечен, тям и нам за слава! Кум Не за мен си тука пея, а за него и за нея - стига вече, престанете и да минат път сторете! Вече си нощта отива. Виж, чело им пот облива, и от свян и от умора, - разберете вече, хора! Майка Сбогом, дъще, от род и роднини! Свършиха се момини години, и живота се при нази свърши - плод от вейка родна се откърши. Своя чест от наша те отдвоя, заживей ти в нея, щерко моя, и носи я с божия подмога - че я зе от волята на бога. Дано младост в нея не заглъхне, дано в грижи хубост не изсъхне и в живота майчиното бреме да не скърши радостта ти с време. Плод расте - за цвят се възнадява, цвят цъфти - за зърно прецъфтява, зърното зърни - да бъде брано, и за плод отново пак посяно. Плод и цвят и зърно се не губи - че едното в другото се люби и едно се в другото очаква тъй на свят живота не пресяква. Плод от родна вейка се откърши - свой живот и своя чест да върши, и в това, което го очаква, майка го блажи - а не оплаква! Баща Во чужда къща, щерко моя, отиваш - направи я своя дан на живота в нея дай - обичай, чедо, и страдай! Другаря, който бог ти дава, дели ти с него чест и слава, той теб, ти нему щасте дай - обичай, рожбо, и страдай! Които с майка ти ни сбраха, те свят завет ни завещаха, и него ти от нази знай - обичай, чедо, и страдай! Живота обичта го дава, страданието укрепява и с благолепие венчай - обичай, рожбо, и страдай! Гайдар На безчетни сватби свирил, по хора ручило вирил, по трапези и засевки и по момини запевки - Хор Тука хеппа! Тамо хайда! - всичко все по мойта гайда! Гайдар Три дни как ручило вия, три дни стана както свиря, и дотука я докарах - смях се, плаках и се карах - Хор Тука хеппа! Тамо хайда! - всичко все по мойта гайда! Гайдар Сватбата се свърши вече, кой що имаше изрече, веселба и врява спира - всеки нека се прибира - Хор Тука хеппа! Тамо хайда! - всичко все по мойта гайда! Гайдар Хайдете подир гайдаря - път пред него се разтваря, пътя води през чардака, дето ми късметя чака - Хор Тука хеппа! Тамо хайда! - дето може и без гайда! Тъпанар Изгайдари си гайдаря и пискуня му изписка, следом иде тъпанаря. Хей, недейте се притиска! Тъпан е живот човешки - сам човек му е тотмака удряй тъпана пилешки и не питай що те чака! Думба-лумба, тамка-тумка! На живота от хорото тъпан тумка, гайда свири който си му знай доброто, той върви по техни дири. От зори та до вечеря, от неделя до година - с тъпан време се измеря ден по деня до амина. Думба-лумба, тамка-тумка! И веднаж в живота само той е тих, като одумка дето най е силен - тамо най се слабо чуй да думка. То е дето сватба става, и с наздравици и песни на версия го опява свесния наред с несвесни. Думба-лумба, тамка-тумка! И неврели ни кипели му езика шокалкави - и на праг на радост, спрели, младоженците да бави! Силно движение. Тласкат младоженците напред. Обща врява. - Дръжте! Пущайте! Оттука! Хей, недейте се притиска! Стойте, тъпана пропука!… Гайдата изписка!… Тъй си му е ред - тъй и става. Глъч и врява проглуши!… Запуши ти уши! Затворете! Подлостете! И по село из тъма хайде всякой у дома. Нека, нека ощ! Лека нощ!